БИОЛОГИЯТА ЧУВА ... СВОЯ ЕЗИК
- Albina Johannes-Fabiani
- 14.06
- време за четене: 2 мин.
Здравната индустрия има удивителната способност да взема стари наблюдения, да им поставя нови имена и да ги представя като открития. Точно както Светът препродава стари претоплени манджи, с ... нови имена.
Имаше период, в който всичко беше антиоксиданти. След това генетика. После хормони. После хронично възпаление ... После микробиом ... После митохондрии
Днес са "модерно движение", което малко разбират: клетъчно напрежение, биоелектричество, митохондриална енергия и клетъчна комуникация ...
Утре ще бъдат други. Речникът се променя. Фокусът се изменя. Любимата дума се променя ... но, Биологията – НЕ.
Верен на механизма си, "светът" започва отново масово да използва думи, които не разбира, и които са част от моя речник повече от регистрирани двадесет години. Повече от двадесет години говоря за клетъчното електричество. Не като теория... Не като хипотеза... Не като интересна идея, а през призмата на реални хора, реални случаи и реални клинични резултати.
Клетките не станаха електрически с последната теория. Не станаха електрически с последния подкаст. Не станаха електрически с последното устройство. Те винаги са били електрически.Т ова не е мнение. Не е интерпретация. Не е гледна точка.
Това е Биология.
Биология, която отговаря на въпроси, които никой не задава.
Клетката е батерия. Отрицателен заряд отвътре. Положителен отвън. Между тях – мембрана с дебелина едва няколко нанометра. Напрежението изглежда малко. Миливолти, но върху тази микроскопична дистанция се създава електрическо поле, по-силно от това на светкавица:
Във всяка клетка ...
Във всеки момент ...
Във всяко живо тяло. ...
Това не е модерна концепция ...
Това е условието, при което животът съществува. Когато зарядът е налице, тъканта функционира. Когато зарядът намалее, функцията започва да се губи. Не като философия. Не като метафора ... но като биология.
Оттук нататък всичко става много просто:
От едната страна са теориите.
От другата – резултатите.
Защото всяка теория изглежда убедителна,
докато не се срещне с реалността.
А реалността е безкомпромисна !!!!
Не се интересува какво мислиш. Не се интересува какво вярваш. Не се интересува кое е модерно. Организмът или реагира, или не реагира. Подобрението или е налице, или не е. Резултатът или съществува, или не съществува. Точка ...
Всеки може да научи терминология ...
Всеки може да повтори концепция ... Всеки може да обясни защо нещо би трябвало да работи. Много по-трудно е един принцип да издържи проверката на времето. Много по-трудно е да бъде потвърден хиляди пъти в реални хора и реални ситуации. Там започва истинското разбиране.
Не в думите. Не в терминологията. Не в обяснението, а в В тъканта ...В реакцията ... В резултата. Антиоксидантите не отмениха биологията. Генетиката не я промени, Хормоните не я изместиха. Възпалението не я изкорениха. Микробиомът не я замени. Митохондриите не я пренаписа ... .Няма и да я пренапише, както и клетъчното електричество.
Защото това не е поредната мода ... но е част от самата основа.
Модерната дума ще се смени отново ... Клетката няма ... Биологията няма да 'чуе' ....
Моя въпрос, който задавам във всяка Програма Нова Клетка е следния:
Колко пъти по 20 години имаш, за да направиш разликата между "модерната" терминология и .... непроменящия се език на клетките ..??????!!!!!!!!
